вербувач
[vɛrbuˈvatʃ]
вербувач значение:
Какво е вербувач? Лице, което се занимава с вербуване (набиране) на хора за определена дейност, организация, армия или разузнаване.
1. (общо) Лице, което се занимава с вербуване (набиране) на хора за определена дейност, организация, армия или разузнаване.
- Ударение
- вербува̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вер-бу-вач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вербувачи
Примери за използване на вербувач
(общо)
- Вербувачът успя да привлече двама нови агенти за каузата.
- Фирмата изпрати свой вербувач в университета, за да намери талантливи студенти.
Как се пише вербувач
Грешни изписвания: върбувач, вербовач, вербувъч
Пише се с 'у' в наставката на глаголната основа (верб-у-вам -> верб-у-вач).
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:werben
От глагола 'вербувам' (от немски 'werben' - набирам, привличам) + суфикс за деятел '-ач'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- професионален вербувач
- военен вербувач
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
