Dumite-BG – онлайн речник за българския език

верификатор

[vɛrifikˈatɔr]

верификатор значение:

Какво е верификатор? Лице или институция, упълномощени да извършват проверка на истинността на данни, документи или съответствие със стандарти.

1. (администрация/наука) Лице или институция, упълномощени да извършват проверка на истинността на данни, документи или съответствие със стандарти.
2. (техника) Устройство или алгоритъм за проверка на точност (напр. на баркодове, на самоличност).
Ударение
верифика'тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ве-ри-фи-ка-тор
Род
мъжки
Мн. число
верификатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на верификатор

(администрация/наука)
  • Независимият верификатор потвърди данните от екологичния одит.
  • Трябва да се свържете с верификатор за подписване на сертификата.
(техника)
  • Биометричният верификатор не разпозна пръстовия отпечатък.

Синоними на верификатор

Как се пише верификатор

Грешни изписвания: верификътор, верйфикатор, веривикатор, верифйкатор, верификатур
Пише се с две и (верии-катор) и завършва на -тор.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:verificatus
От латински *verus* (истинен) + *facere* (правя). Терминът навлиза чрез западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • външен верификатор
  • лицензиран верификатор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.