верица
[ˈvʲarit͡sa]
верица значение:
Какво е верица? Малка, скромна или съкровена вяра; умалително и гальовно наименование за вяра.
1. (поетично) Малка, скромна или съкровена вяра; умалително и гальовно наименование за вяра.
- Ударение
- вя̀рица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вя-ри-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- верици
Примери за използване на верица
(поетично)
- Носеше си той своята проста верица и не питаше за повече.
- В сърцето ѝ мъждукаше една тиха верица.
Антоними на верица
Как се пише верица
Грешни изписвания: веритца, вирица, верйца
Думата се пише с е в корена (проверка с 'вяра' - променливо я) и окончание -ица.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Умалителна форма на съществителното 'вяра', образувана с наставката '-ица'. Среща се предимно в поетични текстове, фолклор или архаична реч, изразявайки умиление или скромност спрямо вярата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проста верица
- скъпа верица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
