верност
[ˈvjarnost]
верност значение:
Какво е верност? Качество на някого, който е предан, постоянен в чувствата или убежденията си.
1. (общо) Качество на някого, който е предан, постоянен в чувствата или убежденията си.
2. (общо) Точно съответствие с истината, оригинала или фактите.
- Ударение
- вя̀рност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вяр-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- верности
Примери за използване на верност
(общо)
- Кучешката вярност е пословична.
- Той се закле във вечна вярност на родината.
(общо)
- Съмнявам се във верността на тези данни.
- Преводът се отличава с голяма вярност към оригинала.
Синоними на верност
Антоними на верност
Как се пише верност
Правилното изписване е вярност.
Грешни изписвания: верност, вернуст
Правописът се подчинява на правилото за променливото Я. Пише се и се изговаря я, когато сричката е под ударение и след нея следва твърда сричка (в случая 'ност' съдържа твърдата гласна 'о'). Формата верност е диалектна или остаряла и е неправилна в съвременния книжовен език.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣрьнъ
Произлиза от прилагателното 'верен' (старобълг. 'вѣрьнъ'), корен 'вяра' (старобълг. 'вѣра').
Употреба
Чести словосъчетания:
- съпружеска вярност
- клетва за вярност
- историческа вярност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
