вероизповедание
[vɛroispoˈvɛdaniɛ]
вероизповедание значение:
Какво е вероизповедание? Принадлежност към определена религия или религиозна общност; съвкупността от догми и обреди на дадена религия.
1. (религия / право) Принадлежност към определена религия или религиозна общност; съвкупността от догми и обреди на дадена религия.
- Ударение
- вероизповèдание
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-ро-из-по-ве-да-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- вероизповедания
Примери за използване на вероизповедание
(религия / право)
- Конституцията гарантира свободата на вероизповедание на всеки гражданин.
- В страната съжителстват мирно представители на различни вероизповедания.
Антоними на вероизповедание
Как се пише вероизповедание
Грешни изписвания: вероизповедание, вероизповединие, веруизповедание, веройзповедание, вероизпуведание, вероизповедъние, вероизповеданйе
Думата е сложна, съставена с гласна о. Пише се с двойно н само в производни прилагателни (напр. вероизповеданни въпроси), но съществителното е с едно н.
Етимология
Произход:Църковнославянски
Оригинална дума:вера + исповѣдание
Сложна дума от 'вяра' и 'изповедание' (признаване, обявяване). Терминът е калка на гръцкото 'omologia' или латинското 'confessio fidei'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свобода на вероизповеданието
- източноправославно вероизповедание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
