вероучение
[vɛrouˈt͡ʃɛniɛ]
вероучение значение:
Какво е вероучение? Систематизирано излагане на догмите и моралните принципи на дадена религия; учебен предмет, изучаващ основите на вярата.
1. (религия) Систематизирано излагане на догмите и моралните принципи на дадена религия; учебен предмет, изучаващ основите на вярата.
- Ударение
- вероуче'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-ро-у-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- вероучения
Примери за използване на вероучение
(религия)
- В училището беше въведен предметът вероучение като свободноизбираема подготовка.
- Християнското вероучение се базира на Светото писание.
Синоними на вероучение
Антоними на вероучение
Как се пише вероучение
Грешни изписвания: вяроучение, веруучение, вероочение, вероученйе
Пише се с е в първия корен (вер-), въпреки че произлиза от 'вяра', поради редукция и словообразувателен модел с 'о' (веро-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вяра + учение
Словообразувателно съчетание от съществителните 'вяра' и 'учение' със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- часове по вероучение
- християнско вероучение
- преподавател по вероучение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
