Dumite-BG – онлайн речник за българския език

веселяшки

[vɛsɛˈʎaʃki]

веселяшки значение:

Какво е веселяшки? Който е свойствен за веселяк; жизнерадостен, безгрижен, понякога прекалено шумен или фамилиарен.

1. (пряко) Който е свойствен за веселяк; жизнерадостен, безгрижен, понякога прекалено шумен или фамилиарен.
2. (наречие) По начин, характерен за весел човек; с настроение и хумор.
Ударение
веселя̀шки
Част на речта
прилагателно име, наречие
Сричкоделение
ве-се-ляш-ки
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на веселяшки

(пряко)
  • Човекът имаше небрежен, веселяшки вид.
  • От стаята се чуваше силен веселяшки смях.
(наречие)
  • Той ми намигна веселяшки.
  • Погледна ме веселяшки и махна с ръка.

Антоними на веселяшки

Как се пише веселяшки

Грешни изписвания: веселяшки, веселяшкй
Думата се пише с я (променливо я), но тъй като следващата сричка съдържа 'и', промяна в 'е' не е типична за тази наставка в тази позиция, запазва се коренът.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:весел
Произлиза от прилагателното 'весел', разширено със суфикса '-яшки', характерен за образуване на качествени прилагателни и наречия, означаващи маниер.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • веселяшки смях
  • веселяшки маниер
  • намигам веселяшки

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.