Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вестникарче

[vɛstniˈkart͡ʃɛ]
Ударение
вестника̀рче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вест-ни-кар-че
Род
среден
Мн. число
вестникарчета
Докладвай грешка в описанието

Как се пише вестникарче

Грешни изписвания: весникарче, вестнйкарче, вестникърче
Думата се пише с т (вестник), въпреки че при изговор звукът може да се изгуби. Проверка: вест.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вестникар
Умалителна форма на 'вестникар' (продавач или издател на вестници), образувана с наставката '-че'. Исторически се свързва с децата, продаващи преса на улицата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • улично вестникарче
  • бедно вестникарче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.