вестникопродавче
[vɛstnikoproˈdaft͡ʃe]
вестникопродавче значение:
Какво е вестникопродавче? Дете или млад човек, който продава вестници на улицата (популярен образ от началото на XX век).
1. (професии (историческо)) Дете или млад човек, който продава вестници на улицата (популярен образ от началото на XX век).
- Ударение
- вестникопрода̀вче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вест-ни-ко-про-дав-че
- Род
- среден
- Мн. число
- вестникопродавчета
Примери за използване на вестникопродавче
(професии (историческо))
- Малкото вестникопродавче тичаше след файтона, размахвайки сутрешния брой.
Синоними на вестникопродавче
Как се пише вестникопродавче
Грешни изписвания: весникарче, вестникопродавчи, вестнйкопродавче, вестникупродавче, вестникопрудавче, вестникопродъвче
Съединителната гласна е 'о'. В края на корена 'продав-' се пише 'в', което се обеззвучава при изговор пред 'ч', но се проверява с 'продавам'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вестникопродавец
Сложна съставна дума от 'вестник' + 'продавец' (стара форма за продавач). Умалителната форма се образува от 'вестникопродавец' чрез замяна на наставката '-ец' с '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- улично вестникопродавче
- бедно вестникопродавче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
