взискател
[vziˈskatɛl]
взискател значение:
Какво е взискател? Лице или организация, в чиято полза е издаден изпълнителен лист; кредитор, който има право да изисква принудително изпълнение на задължение от длъжника.
1. (право) Лице или организация, в чиято полза е издаден изпълнителен лист; кредитор, който има право да изисква принудително изпълнение на задължение от длъжника.
- Ударение
- взиска̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- взис-ка-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- взискатели
Примери за използване на взискател
(право)
- Частният съдебен изпълнител уведоми взискателя за запорираното имущество.
- Като взискател по делото, банката поиска опис на вещите.
Синоними на взискател
Антоними на взискател
Как се пише взискател
Грешни изписвания: взискатил, взизкател, взйскател, взискътел
Думата започва с 'вз-' и се пише с 'и' в суфикса '-тел'.
Етимология
Произход:Руски/Църковнославянски
Оригинална дума:взыскать
Образувано от основата на глагола 'взискам' (с архаично/книжовно значение 'изисквам', 'потърсвам сметка') и суфикса '-тел'. Терминът е затвърден в правната лексика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- права на взискателя
- удовлетворяване на взискателя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
