виж
[viʃ]
виж значение:
Какво е виж? Повелително наклонение (императив), 2 л., ед.ч. от 'видя'. Заповед или молба към някого да погледне или да възприеме нещо със зрението си.
1. (пряко) Повелително наклонение (императив), 2 л., ед.ч. от 'видя'. Заповед или молба към някого да погледне или да възприеме нещо със зрението си.
2. (книжовно / библиография) Указание в текст за препращане към друг източник или раздел.
3. (разговорно) Вметната дума за привличане на вниманието или усилване на изказа.
- Ударение
- вѝж
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- виж
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- виж се
- Видова двойка
- виждай
Примери за използване на виж
(пряко)
- Виж какво намерих!
- Виж ме в очите, когато ти говоря.
(книжовно / библиография)
- За повече подробности виж стр. 55.
- (виж фиг. 1)
(разговорно)
- Виж сега, нещата не са толкова прости.
- Ама виж, не исках да те обидя.
Как се пише виж
Грешни изписвания: виш
Правопис: В края на думата се пише ж, въпреки че се чува [ш] поради обеззвучаване. Проверка се прави с форма, където съгласната е пред гласна: вижа (стара форма) или виждам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:видѣти
Повелителна форма на глагола 'виждам' / 'видя'. Коренът е праславянски *viděti.
Употреба
Чести словосъчетания:
- виж по-долу
- виж горе
Фразеологизми:
- виж си работата
- виж си хал
- ще видиш ти (закана)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
