викарен
[viˈkarɛn]
викарен значение:
Какво е викарен? Който се отнася до викарий (помощник на епископ или митрополит).
1. (църковен) Който се отнася до викарий (помощник на епископ или митрополит).
2. (медицина/физиология) Заместващ; който поема функцията на друг орган или част от тялото (напр. при увреждане).
3. (биология/география) За видове растения или животни: които са близки родствено, но се срещат в различни, взаимно изключващи се географски области.
- Ударение
- вика'рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ви-ка-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- викарни
Примери за използване на викарен
(църковен)
- На службата присъстваше викарният епископ.
(медицина/физиология)
- Наблюдава се викарно кръвотечение.
- Белият дроб разви викарен емфизем след операцията.
(биология/география)
- Двата вида са викарни и не се срещат на една и съща територия.
Синоними на викарен
Как се пише викарен
Грешни изписвания: викариен, вйкарен, викърен
Основната форма е викарен, въпреки че в църковния език често се среща и формата викариен под руско влияние, но книжовната норма предпочита по-кратката форма за прилагателното.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:vicarius
От латинското 'vicarius' (заместващ, наместник). В навлиза в българския чрез църковна (викариен епископ) и медицинска терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- викарен епископ
- викарна хипертрофия
- викарни видове
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
