Dumite-BG – онлайн речник за българския език

викариат

[vikariˈat]

викариат значение:

Какво е викариат? Църковно-административна единица или длъжност, управлявана от викарий (заместник на висш духовник).

1. (религия) Църковно-административна единица или длъжност, управлявана от викарий (заместник на висш духовник).
Ударение
викариàт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-ка-ри-ат
Род
мъжки
Мн. число
викариати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на викариат

(религия)
  • Създаден е нов апостолически викариат в северната част на страната.
  • Архивът на Софийския викариат съдържа важни исторически документи.

Синоними на викариат

Как се пише викариат

Грешни изписвания: викарияд, викарият, вйкариат, викъриат, викарйат, викариът
Думата завършва на звучна съгласна т, която при проверка с членуване (викариатът) се чува ясно.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:vicariatus
Заемка чрез западноевропейските езици или руски. Произлиза от латинското *vicariatus* – служба на заместник.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • апостолически викариат
  • генерален викариат

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.