Dumite-BG – онлайн речник за българския език

винен

[ˈvinɛn]

винен значение:

Какво е винен? Който се отнася до виното; който е предназначен за вино или е направен от вино.

1. (пряко) Който се отнася до виното; който е предназначен за вино или е направен от вино.
2. (цвят) Който има тъмночервен цвят като на червено вино (бордо).
Ударение
вѝнен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ви-нен
Род
мъжки
Мн. число
винени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на винен

(пряко)
  • Купихме нов винен сорт лоза за градината.
  • Тя добави малко винен оцет към салатата.
(цвят)
  • Роклята ѝ беше с наситен винен цвят.

Синоними на винен

Как се пише винен

Грешни изписвания: виннен, вйнен
Думата се пише с едно н. Образувана е от корена 'вин-' и наставката '-ен'. Двойно 'н' (нн) има само в формите за множествено число (винени -> виненни е грешно, но при членуване на м.р. ед.ч. правилото не налага двойно 'н', освен ако коренът не завършва на 'н' и наставката не започва с 'н', тук коренът е 'вин', наставката 'ен'). Всъщност правилото е: прилагателни на -ен се пишат с едно 'н'. (Забележка: 'вин-ен' -> едно 'н' в м.р.).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вино
Произлиза от съществителното 'вино' (старобълг. *vino), което е стара заемка от латински (vinum) или сроден индоевропейски корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • винен оцет
  • винена чаша
  • винен кебап
  • винен сорт

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.