виня
[viˈnʲa]
- Ударение
- виня̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ви-ня
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- обвиня
Как се пише виня
Грешни изписвания: веня, вйня
Коренът е 'вин-' (от вина), затова се пише с 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вина
Произлиза от съществителното 'вина' (простъпка, грех). Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- виня себе си
- виня съдбата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
