Dumite-BG – онлайн речник за българския език

виола

[viˈɔɫɐ]

виола значение:

Какво е виола? Струнен музикален инструмент, подобен на цигулката, но малко по-голям по размер и с по-нискък, по-мек тембър. Настройва се една квинта по-ниско от цигулката.

1. (музика) Струнен музикален инструмент, подобен на цигулката, но малко по-голям по размер и с по-нискък, по-мек тембър. Настройва се една квинта по-ниско от цигулката.
2. (ботаника) Родовото латинско наименование на растенията от семейство Теменугови (обикновено се използва 'теменужка', но 'виола' се среща в градинарството).
Ударение
вио'ла
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-о-ла
Род
женски
Мн. число
виоли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на виола

(музика)
  • В струнния квартет виолата играе важна хармонична роля.
  • Тя свири на виола в Софийската филхармония.
(ботаника)
  • Купих семена за градинска виола.

Синоними на виола

Как се пише виола

Грешни изписвания: вйола, виула
Пише се с и и о (зяр), съгласно произношението и италианския оригинал.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:viola
Заемка от италиански, произлизаща от латинското 'vitula' (струнен инструмент), свързано с богинята на радостта Витула.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • първа виола
  • соло виола

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.