вироглавие
[viroˈgɫaviɛ]
- Ударение
- вирогла̀вие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-ро-гла-ви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- вироглавия
Как се пише вироглавие
Грешни изписвания: вируглавие, вйроглавие, вироглъвие, вироглавйе
Сложната дума се образува със съединителна гласна о (вир-о-главие).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:виря + глава
Съставно съществително от глагола 'виря' (държа изправен) и 'глава', характеризиращо човек, който държи главата си вирната (символ на неподчинение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пословично вироглавие
- детско вироглавие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
