високомерие
[vi.so.ko.mɛ.ri.e]
високомерие значение:
Какво е високомерие? Качество на човек, който има преувеличено високо мнение за себе си и се отнася с пренебрежение към другите.
1. (психология) Качество на човек, който има преувеличено високо мнение за себе си и се отнася с пренебрежение към другите.
- Ударение
- високоме'рие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-со-ко-ме-ри-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на високомерие
(психология)
- Неговото високомерие отблъсна всичките му приятели.
- Отговори ми с присъщото си ледено високомерие.
Синоними на високомерие
Как се пише високомерие
Грешни изписвания: високо мерие, вйсокомерие, висукомерие, високумерие, високомерйе
Пише се слято като една дума.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:висок + мер
Сложна дума (композит) от 'висок' и корен 'мер' (меря, мярка), вероятно калка от гръцкото hypsilophron (високомислие) или подобни конструкции. Означава 'човек, който мери себе си високо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам високомерие
- излишно високомерие
- дворянско високомерие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
