височък
[viˈsɔt͡ʃɐk]
височък значение:
Какво е височък? Който е със сравнително голяма височина; малко или достатъчно висок.
1. (пряко) Който е със сравнително голяма височина; малко или достатъчно висок.
- Ударение
- висо̀чък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ви-со-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- височки
Примери за използване на височък
(пряко)
- Момчето беше височко за възрастта си.
- Вратата е малко ниска, а той е височък и трябва да се наведе.
Антоними на височък
Как се пише височък
Грешни изписвания: височек, вйсочък, висучък, височак
Наставката е -чък (форма на умалителния суфикс след корен, завършващ на 'к', който преминава в 'ч').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:висок
Произлиза от прилагателното 'висок' с добавяне на умалителния суфикс '-ичък'/'-чък', който в случая придава оттънок на 'достатъчно висок' или 'сравнително висок'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
