Dumite-BG – онлайн речник за българския език

владелец

[vɫɐˈdɛlɛt͡s]

владелец значение:

Какво е владелец? Лице, което упражнява фактическа власт върху дадена вещ, като я държи като своя; собственик.

1. (право) Лице, което упражнява фактическа власт върху дадена вещ, като я държи като своя; собственик.
Ударение
владѐлец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вла-де-лец
Род
мъжки
Мн. число
владелци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на владелец

(право)
  • Законният владелец на имота представи нотариален акт.
  • Добросъвестният владелец има право да събира плодовете от вещта.

Синоними на владелец

Антоними на владелец

Как се пише владелец

Грешни изписвания: владелетс, влъделец
Думата завършва на наставката -лец. При образуване на множествено число 'е'-то изпада: владелци.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:владѣти
Произлиза от старобългарския глагол 'владѣти' (владея, управлявам) + суфикс за деятел '-лец'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добросъвестен владелец
  • недобросъвестен владелец
  • законен владелец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.