владетел
[vlaˈdɛtɛl]
владетел значение:
Какво е владетел? Лице, което упражнява върховна власт в държава или област (обикновено монарх).
1. (политика/история) Лице, което упражнява върховна власт в държава или област (обикновено монарх).
- Ударение
- владѐтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вла-де-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- владетели
Примери за използване на владетел
(политика/история)
- Симеон Велики е един от най-успешните български владетели.
- Владетелят издаде указ за намаляване на данъците.
Как се пише владетел
Грешни изписвания: владетил, влъдетел
Завършва на наставката -тел, характерна за лица, извършващи действие. Пише се с е преди наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:владѣти
Производно на глагола 'владея' (управлявам, притежавам) със суфикс за деятел '-тел'. Коренът *vlad- е общославянски и означава 'власт', 'сила'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- едноличен владетел
- мъдър владетел
- светски владетел
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
