Dumite-BG – онлайн речник за българския език

владика

[vɫɐˈdikɐ]

владика значение:

Какво е владика? Висш духовен сан в православната църква; епископ, митрополит.

1. (Религия) Висш духовен сан в православната църква; епископ, митрополит.
2. (Историческо) Владетел, господар (остаряло значение).
Ударение
владѝка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вла-ди-ка
Род
мъжки
Мн. число
владици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на владика

(Религия)
  • Търновският владика отслужи празничната литургия.
  • Целунах ръка на владиката.
(Историческо)
  • Владиката на тези земи беше справедлив.

Антоними на владика

Как се пише владика

Грешни изписвания: владикъ, влъдика, владйка
Думата е от мъжки род, но завършва на . Множественото число се образува с промяна на 'к' в 'ц': владици.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:владꙑка
От старобългарски *владꙑка* (господар, владетел), производна на глагола *владѣти* (владея). Калка на гръцкото *despotes*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дядо владика
Фразеологизми:
  • на голям глас – владика
  • глас в пустиня (понякога се свързва с проповед на владика)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.