властител
[vɫɐˈstitɛl]
властител значение:
Какво е властител? Човек, който притежава върховна власт; владетел, господар.
1. (пряко) Човек, който притежава върховна власт; владетел, господар.
2. (преносно) Личност, която има силно влияние върху умовете или чувствата на другите.
- Ударение
- власти'тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- влас-ти-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- властители
Примери за използване на властител
(пряко)
- Древният властител управлявал земите си с желязна ръка.
- Той се държеше като едноличен властител на компанията.
(преносно)
- Този писател е властител на душите на цяло едно поколение.
Синоними на властител
Как се пише властител
Грешни изписвания: властитал, влъстител, властйтел
Завършва на наставката -тел, която се пише с е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:власть
От корена 'власт' + суфикс '-ител' (за деятел). Сродна със старобългарската 'властитель'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- властител на мислите
- върховен властител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
