Dumite-BG – онлайн речник за българския език

влюбчив

[vljub'tʃif]
Ударение
влюбчѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
влюб-чив
Род
мъжки
Мн. число
влюбчиви
Докладвай грешка в описанието

Как се пише влюбчив

Грешни изписвания: влюбчиф, влюбчйв

Прилагателните имена, завършващи на наставката -лив/-чив, се изписват с 'в' накрая, въпреки че при изговор се чува 'ф' поради обеззвучаването.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:влюбя се
Произлиза от глагола 'влюбя се' с наставка '-чив', означаваща склонност към извършване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • влюбчив характер
  • влюбчив мъж

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.