влюбчивост
[vl'ubt͡ʃivost]
влюбчивост значение:
Какво е влюбчивост? Склонност, качество на човек да се влюбва лесно и бързо.
1. (психология) Склонност, качество на човек да се влюбва лесно и бързо.
- Ударение
- влю'бчивост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- влюб-чи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на влюбчивост
(психология)
- Нейната пословична влюбчивост ѝ донесе много разочарования.
- Влюбчивостта е характерна черта на юношеската възраст.
Синоними на влюбчивост
Антоними на влюбчивост
Как се пише влюбчивост
Грешни изписвания: влюбчивозт, влюпчивост, влюбчйвост, влюбчивуст
Пише се с б (от любов), въпреки обеззвучаването пред 'ч'. Завършва на -ст.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:любов
Абстрактно съществително име, образувано от прилагателното 'влюбчив' (склонен да се влюбва) + наставка '-ост'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
