влюбя
[ˈvʎubʲɐ]
влюбя значение:
Какво е влюбя? Предизвиквам силно любовно чувство у някого, карам някого да обикне (използва се рядко в тази пряка преходна форма, по-често се среща във възвратна форма).
1. (пряко) Предизвиквам силно любовно чувство у някого, карам някого да обикне (използва се рядко в тази пряка преходна форма, по-често се среща във възвратна форма).
2. (възвратно) (влюбя се) Започвам да изпитвам силна любов, силно емоционално и романтично влечение към някого.
- Ударение
- влю̀бя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- влю-бя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- влюбя се
- Видова двойка
- влюбвам
Форми на думата влюбя 93
- влюбят
- влюбете
- влюбеше
- влюбейки
- влюбел
- влюбела
- влюбели
- влюбело
- влюбелия
- влюбелата
- влюбелите
- влюбелият
- влюбелото
- влюбен
- влюбена
- влюбени
- влюбено
- влюбения
- влюбената
- влюбените
- влюбеният
- влюбеното
- влюбех
- влюбеха
- влюбехме
- влюбехте
- влюбещ
- влюбеща
- влюбещи
- влюбещо
- влюбещия
- влюбещата
- влюбещите
- влюбещият
- влюбещото
- влюби
- влюбим
- влюбиш
- влюбите
- влюбил
- влюбила
- влюбили
- влюбило
- влюбилия
- влюбилата
- влюбилите
- влюбилият
- влюбилото
- влюбих
- влюбиха
- влюбихме
- влюбихте
Форми на „влюбвам“ (видова двойка)
- влюбва
- влюбвам
- влюбват
- влюбваш
- влюбваме
- влюбвате
- влюбваше
- влюбвай
- влюбвайки
- влюбвайте
- влюбвал
- влюбвала
- влюбвали
- влюбвало
- влюбвалия
- влюбвалата
- влюбвалите
- влюбвалият
- влюбвалото
- влюбван
- влюбвана
- влюбвани
- влюбвано
- влюбвания
- влюбваната
- влюбваните
- влюбваният
- влюбваното
- влюбвах
- влюбваха
- влюбвахме
- влюбвахте
- влюбващ
- влюбваща
- влюбващи
- влюбващо
- влюбващия
- влюбващата
- влюбващите
- влюбващият
- влюбващото
Примери за използване на влюбя
(пряко)
- Тя успя да влюби в себе си целия екипаж с чара и интелекта си.
(възвратно)
- Страхувам се, че ако го видя отново, ще се влюбя безпаметно.
- Те се влюбиха един в друг от пръв поглед.
Как се пише влюбя
Грешни изписвания: влюба
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -я (влюбя), а не -а, тъй като коренът завършва на мека съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:любъ
Произлиза от праславянския корен *ljub- (любов), с представка в- (обозначаваща навлизане в състояние).
Употреба
Чести словосъчетания:
- влюбя се от пръв поглед
- влюбя се до уши
- влюбя се безумно
Фразеологизми:
- влюбя се до полуда
- влюбя се като хлапак
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.