вмятане
[ˈvmʲatanɛ]
вмятане значение:
Какво е вмятане? Действието по вмъкване на нещо (думи, предмети) между други неща; инсертиране.
1. (общо) Действието по вмъкване на нещо (думи, предмети) между други неща; инсертиране.
2. (езикознание) Използване на вметнати думи или изрази, които не са граматически свързани с останалата част на изречението, за да се уточни мисълта или да се изрази отношение.
- Ударение
- вмя̀тане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вмя-та-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вмятания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на вмятане
(общо)
- Вмятането на нови клаузи в договора забави преговорите.
- Това беше небрежно вмятане в разговора, което промени атмосферата.
(езикознание)
- Честото вмятане на паразитни думи нарушава ритъма на речта.
Синоними на вмятане
Антоними на вмятане
Как се пише вмятане
Грешни изписвания: вметане, вмятъне
Думата се пише с я (променливо я), тъй като в сродни форми (вметна) се променя в 'е', но в тази позиция под ударение пред твърда сричка се запазва 'я'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вмятам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'вмятам' (несвършен вид) + наставка '-не'. Коренът е свързан със старобългарското 'метати' (хвърлям) и представката 'в-' (вътре).
Употреба
Чести словосъчетания:
- небрежно вмятане
- вмятане на реплика
- езиково вмятане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
