военачалник
[voɛnɐˈt͡ʃaɫnik]
военачалник значение:
Какво е военачалник? Лице, което командва войска; висш военен командир.
1. (военно дело) Лице, което командва войска; висш военен командир.
- Ударение
- военача̀лник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- во-е-на-чал-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- военачалници
Примери за използване на военачалник
(военно дело)
- Хан Крум е бил велик български военачалник.
- Военачалникът даде заповед за настъпление по фланговете.
Синоними на военачалник
Как се пише военачалник
Грешни изписвания: военначалник, войнначалник, военноначалник, вуеначалник, военъчалник, военачълник, военачалнйк
Правилното изписване е военачалник (вой + е + началник). Не се пише с двойно 'н' (военначалник е грешно) и не се използва формата 'военно-'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:воин + началник
Сложна дума от 'вой' (воин, войска) + съединителна гласна 'е' + 'началник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик военачалник
- главен военачалник
- талантлив военачалник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
