Dumite-BG – онлайн речник за българския език

возя

[ˈvɔzʲɐ]

возя значение:

Какво е возя? Пренасям някого или нещо с превозно средство.

1. (транспорт) Пренасям някого или нещо с превозно средство.
2. (разговорно) (Възвратно: возя се) Пътувам в превозно средство като пътник.
Ударение
во'зя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
во-зя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
возя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на возя

(транспорт)
  • Този камион вози въглища.
  • Всеки ден я возя до училище с колата.
(разговорно)
  • Обичам да се возя на влак.
  • Децата се возиха на въртележката.

Антоними на возя

Как се пише возя

Грешни изписвания: воза, вузя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (возя), а в 3 л. мн.ч. е -ят (возят).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:voziti
Наследствена дума от праславянското *voziti*, сродна със староиндийското *vahati* (носи, вози) и латинското *vehere*. Основен индоевропейски корен за движение с превозно средство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • возя пътници
  • возя стока
  • возя се на задната седалка
Фразеологизми:
  • возя се на чужд гръб

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.