Dumite-BG – онлайн речник за българския език

войник

[vojˈnik]

войник значение:

Какво е войник? Лице, което отбива редовна военна служба или служи в армията; редник.

1. (военно дело) Лице, което отбива редовна военна служба или служи в армията; редник.
2. (преносно) Предан участник в кауза, движение или организация, който изпълнява дълга си безропотно.
Ударение
войнѝк
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вой-ник
Род
мъжки
Мн. число
войници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на войник

(военно дело)
  • Младият войник положи клетва пред знамето на полка.
  • Хиляди незнайни войници са загинали за свободата на отечеството.
(преносно)
  • Той беше верен войник на партията през целия си живот.

Антоними на войник

Как се пише войник

Грешни изписвания: воиник, вуйник, войнйк
Думата се пише с й (кратко), тъй като след него следва съгласна (н). Формата за множествено число е войници, а бройната форма – войника (напр. двама войника).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:воинъ / воиникъ
Произлиза от 'вой' (воин, армия) и наставката '-ник'. Коренът е общославянски *vojь (бия се, воювам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • незнаен войник
  • оловен войник
  • служа войник
Фразеологизми:
  • старо куче войник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.