Dumite-BG – онлайн речник за българския език

волност

[ˈvɔɫnost]

волност значение:

Какво е волност? Постъпка, държание или изказване, които преминават границите на приетото благоприличие или установените норми; прекалена свобода.

1. (поведение) Постъпка, държание или изказване, които преминават границите на приетото благоприличие или установените норми; прекалена свобода.
2. (изкуство) Отклонение от установените правила, факти или оригинал (напр. в превод или интерпретация).
Ударение
во̀лност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вол-ност
Род
женски
Мн. число
волности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на волност

(поведение)
  • Не си позволявай такава волност пред началника.
  • Тя тълкуваше правилата с известна волност.
(изкуство)
  • Режисьорът си е позволил волности спрямо историческите факти.
  • Поетическа волност.

Как се пише волност

Грешни изписвания: волнос, волносът, вулност, волнуст
Думата завършва на наставката -ост (женски род). При членуване не се добавя 'т', а се използва 'та' (волността).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:воля
Производна от съществителното 'воля' (свобода) с наставка '-ост' за абстрактни съществителни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поетическа волност
  • позволявам си волност
  • прекалена волност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.