връстник
[ˈvrɤsnik]
връстник значение:
Какво е връстник? Човек, който е на същата възраст с друг човек.
1. (пряко) Човек, който е на същата възраст с друг човек.
- Ударение
- връ̀стник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- връст-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- връстници
Примери за използване на връстник
(пряко)
- Ние с него сме връстници, родени сме в една и съща година.
- Той играеше предимно със своите връстници от квартала.
Синоними на връстник
Как се пише връстник
Грешни изписвания: връсник, връстници, връзник
Думата се пише със ст (връстник), въпреки че при изговор 'т' често отпада. Проверката се прави с думата 'възраст'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вьрстъ
Произлиза от старобългарската дума 'вьрстъ' (възраст, ръст, поколение). Наставката -ник образува съществителното.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
