връстниче
[vrɐstˈnit͡ʃɛ]
връстниче значение:
Какво е връстниче? Дете, което е на същата възраст с друго дете; малък връстник.
1. (пряко) Дете, което е на същата възраст с друго дете; малък връстник.
- Ударение
- връстнѝче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- връст-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- връстничета
Примери за използване на връстниче
(пряко)
- В детската градина той си играеше със своите връстничета.
- Търсим връстниче за игра на сина ни.
Синоними на връстниче
Как се пише връстниче
Грешни изписвания: връсниче, врастниче, връстнйче
Запазва се групата от съгласни -стн- от корена 'връст' (връстник).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врьсть
Умалителна форма на 'връстник'. Произлиза от старобългарската дума за възраст (врьсть) + суфикс -ник + умалително -че.
Употреба
Чести словосъчетания:
- негово връстниче
- техните връстничета
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
