връхче
[ˈvrɤxt͡ʃɛ]
връхче значение:
Какво е връхче? Малък, остър край на предмет; най-горната, изострена част на нещо малко.
1. (пряко) Малък, остър край на предмет; най-горната, изострена част на нещо малко.
2. (ботаника) Най-горната, млада и нежна част на стъбло или клонка на растение.
- Ударение
- връ̀хче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- връх-че
- Род
- среден
- Мн. число
- връхчета
Примери за използване на връхче
(пряко)
- Връхчето на иглата се счупи при шиенето.
- Тя нарисува фини линии с връхчето на четката.
(ботаника)
- За чай се берат само най-свежите връхчета на копривата.
- Борови връхчета.
Антоними на връхче
Как се пише връхче
Грешни изписвания: върхче, връхчи, врахче
Думата се пише с 'ъ' в корена (проверка с думата 'връх') и окончание '-е' за среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:връх
Умалителна форма на съществителното име 'връх', образувана чрез добавяне на суфикса '-че'. Коренът е със старобългарски произход (връхъ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- връхче на игла
- борови връхчета
- връхче на молив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
