всеблаг
[fsɛˈbɫak]
всеблаг значение:
Какво е всеблаг? Който е изпълнен с безкрайна добрина и милост; безпределно добър (обикновено се отнася за Бог).
1. (религия) Който е изпълнен с безкрайна добрина и милост; безпределно добър (обикновено се отнася за Бог).
- Ударение
- всебла̀г
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- все-благ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- всеблаги
Примери за използване на всеблаг
(религия)
- В молитвите си те се обръщаха към всеблагий Бог за спасение.
- Вярваше в една всеблага сила, която ръководи вселената.
Синоними на всеблаг
Как се пише всеблаг
Грешни изписвания: все благ, все-благ, всеблъг
Сложните прилагателни имена, чиято първа съставка е наречие или местоименна основа (в случая все), се пишат слято.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вьсь + благъ
Сложна дума, образувана от обобщителното местоимение 'все' (всичко, за всички) и прилагателното 'благ' (добър, милостив). Използва се предимно в църковнославянската и религиозната лексика като епитет за Бог.
Употреба
Чести словосъчетания:
- всеблаг Бог
- всеблага воля
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
