вторачване
[ftoˈrat͡ʃvanɛ]
вторачване значение:
Какво е вторачване? Продължително, напрегнато и неподвижно гледане в една точка, обект или лице.
1. (пряко) Продължително, напрегнато и неподвижно гледане в една точка, обект или лице.
- Ударение
- втора̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вто-рач-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вторачвания
Примери за използване на вторачване
(пряко)
- Неговото вторачване в екрана започна да го притеснява.
- Това вторачване в непознати е неучтиво.
Синоними на вторачване
Антоними на вторачване
Как се пише вторачване
Грешни изписвания: вторачвани, втурачване, вторъчване, вторачвъне
Думата е отглаголно съществително на -не и се пише с 'а' след 'ч'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вторача се
Произлиза от възвратния глагол 'вторачвам се'. Етимологията вероятно е свързана с диалектни форми или корена 'точ' (точка, прицелвам се) или 'очи', с префикс 'в-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безмислено вторачване
- нагло вторачване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
