възбунтувам
[vɐzbʊnˈtuvɐm]
възбунтувам значение:
Какво е възбунтувам? Подтиквам към бунт, метеж или неподчинение; вдигам на бунт.
1. (пряко) Подтиквам към бунт, метеж или неподчинение; вдигам на бунт.
2. (възвратно) Обявявам се против някого или нещо, отказвам подчинение, вдигам въстание.
- Ударение
- възбунту̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-бун-ту-вам
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- възбунтувам се
- Видова двойка
- бунтувам
Примери за използване на възбунтувам
(пряко)
- Ораторът успя да възбунтува тълпата срещу управата.
(възвратно)
- Екипажът се възбунтува и пое контрол над кораба.
Синоними на възбунтувам
Антоними на възбунтувам
Как се пише възбунтувам
Грешни изписвания: вазбунтувам, възбонтувам, възбунтовам, възбунтувъм
Представката е 'въз-' (винаги със 'ъ'), а коренът е 'бунт' (с 'у').
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Bund
От съществителното 'бунт' (немски Bund - съюз, през полски bunt и руски бунт) с българска представка 'въз-' за начало на действие/състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възбунтувам народа
- възбунтувам се срещу заповед
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
