възбуня
[vɐzbˈunjɐ]
възбуня значение:
Какво е възбуня? Да подбудя към бунт или въстание; да разбунтувам някого.
1. (книжовно/остаряло) Да подбудя към бунт или въстание; да разбунтувам някого.
2. (преносно) Да предизвикам силно вълнение, смут или безредие.
- Ударение
- възбу̀ня
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-бу-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- възбунвам
Примери за използване на възбуня
(книжовно/остаряло)
- Ораторът се опита да възбуня народа срещу властта.
(преносно)
- Тази новина възбуни духовете в цялата страна.
Синоними на възбуня
Антоними на възбуня
Как се пише възбуня
Грешни изписвания: възбоня, вазбуня
Представката е въз-, а коренът се пише с у.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз + буня
Префиксално образувание от 'буня' (вдигам бунт, размирица). Сродна с 'бунт'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
