възглаве
[vɐzˈɡlavɛ]
- Ударение
- възгла̀ве
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-гла-ве
- Род
- среден
- Мн. число
- възглавя
Как се пише възглаве
Грешни изписвания: възглави, вазглаве, възглъве
Представката е въз- (а не ваз-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възглавие
Словообразуване от представката 'въз-' и корена 'глава'. Означава мястото, където се полага главата.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
