възглавница
[vɐzˈɡlavnit͡sɐ]
възглавница значение:
Какво е възглавница? Ушит от плат калъф (торба), напълнен с пух, перушина, вълна, дунапрен или друг мек материал, който служи за подлагане под главата при сън или за облягане.
1. (бит) Ушит от плат калъф (торба), напълнен с пух, перушина, вълна, дунапрен или друг мек материал, който служи за подлагане под главата при сън или за облягане.
2. (техника) Подложка или устройство в механизми, което служи за опора, уплътнение или смекчаване на удари.
- Ударение
- възгла̀вница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-глав-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- възглавници
Примери за използване на възглавница
(бит)
- Смени калъфката на възглавницата с чиста.
- Предпочитам да спя на ортопедична възглавница.
(техника)
- Въздушната възглавница се отвори мигновено при удара на автомобила.
Как се пише възглавница
Грешни изписвания: възглавницъ, вазглавница, възглъвница, възглавнйца
Представката е въз-, а не ваз-. В края думата завършва на -а (окончание за женски род), въпреки че при изговор ударението не пада върху него и се чува като 'ъ'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възглавьница
Наследствена дума от старобългарски (възглавьница), образувана от предлога 'въз' (върху, до) и корена 'глав-' (глава) + суфикс. Буквално означава 'нещо, което се слага под главата'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въздушна възглавница
- декоративна възглавница
- перна възглавница
Фразеологизми:
- плача на възглавницата си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
