възглавяване
[vɐzɡɫɐˈvjavɐnɛ]
възглавяване значение:
Какво е възглавяване? Процесът на поемане на ръководството; стоене начело на организация, движение или група.
1. (книжовно) Процесът на поемане на ръководството; стоене начело на организация, движение или група.
- Ударение
- възглавя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-гла-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възглавявания
Примери за използване на възглавяване
(книжовно)
- Възглавяването на комисията от толкова млад експерт предизвика коментари.
- Той пое отговорността за възглавяване на спасителната операция.
Синоними на възглавяване
Антоними на възглавяване
Как се пише възглавяване
Грешни изписвания: възглавяване, възглавявъне, вазглавяване, възглъвяване
Пише се с з в представката въз- пред звучна съгласна (г). Окончанието за отглаголни съществителни е -не.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз- + глава
Отглаголно съществително от *възглавявам*, калка или заемка от руски (*возглавлять*), базирана на корена *глава* с представка *въз-* (заемане на горна позиция).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
