възгласче
[ˈvɤzɡlast͡ʃɛ]
възгласче значение:
Какво е възгласче? Кратък, тих или плах възклицателен звук или дума.
1. (пряко) Кратък, тих или плах възклицателен звук или дума.
- Ударение
- въ̀згласче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-глас-че
- Род
- среден
- Мн. число
- възгласчета
Примери за използване на възгласче
(пряко)
- От гърлото ѝ се отрони сподавено възгласче на изненада.
- Детето издаде радостно възгласче при вида на играчката.
Синоними на възгласче
Как се пише възгласче
Грешни изписвания: възглазче, вазгласче, възглъсче
Пред наставката '-че' съгласната 'с' се запазва и не се променя по звучност.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възглас
Умалителна форма на 'възглас'. Думата е образувана от представка 'въз-' и корен 'глас' (старобълг. 'гласъ').
Употреба
Чести словосъчетания:
- тихо възгласче
- радостно възгласче
- плахо възгласче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
