възгласяване
[vɐzgɫɐˈsʲavɐnɛ]
- Ударение
- възглася̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-гла-ся-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възгласявания
- Вид
- несвършен
Как се пише възгласяване
Грешни изписвания: възгласявъне, вазгласяване, възглъсяване
Представката въз- се пише винаги със 'з', независимо от следващия звучен съгласен (г).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възгласявам
Отглаголно съществително от 'възгласявам'. Образувано с префикс 'въз-', корен 'глас' и суфикс '-ване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тържествено възгласяване
- църковно възгласяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
