възглух
[vəzˈglux]
възглух значение:
Какво е възглух? Който не чува добре; леко глух, недочуващ.
1. (медицина/разговорно) Който не чува добре; леко глух, недочуващ.
2. (звук) За звук: приглушен, неясен, идващ сякаш отдалеч или изпод преграда.
- Ударение
- възглу̀х
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-глух
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възглухи
Примери за използване на възглух
(медицина/разговорно)
- Дядото беше вече станал възглух и трябваше да му се вика.
(звук)
- От мазето се чу възглух удар, сякаш нещо тежко падна върху пръст.
Синоними на възглух
Как се пише възглух
Грешни изписвания: въз глух, въсглух, вазглух, възглох
Пише се слято. Представката е въз-, като пред звучната съгласна г, з се запазва и звучи звучно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въз- + глух
Образувано от представка 'въз-', която в случая придава значение на непълнота на качеството (подобно на 'по-'), и прилагателното 'глух'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възглух тътен
- възглух човек
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
