въздаване
[vɐz'davɐnɛ]
въздаване значение:
Какво е въздаване? Отплащане за извършено действие (добро или зло); раздаване на справедливост или заслужено наказание/награда.
1. (книжовно/религия) Отплащане за извършено действие (добро или зло); раздаване на справедливост или заслужено наказание/награда.
2. (тържествен стил) Отдаване (на почит, хвала, слава).
- Ударение
- възда̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-да-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- въздавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на въздаване
(книжовно/религия)
- Въздаването на справедливост е основна функция на съдебната система.
- Той вярваше в божественото въздаване за греховете.
(тържествен стил)
- Церемонията започна с въздаване на почести към загиналите герои.
- Въздаване на хвала Богу.
Синоними на въздаване
Как се пише въздаване
Грешни изписвания: ваздаване, въз даване, въздъване, въздавъне
Пише се с представка въз-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въздати
От глагола 'въздам' (давам в отговор, отплащам се). Свързано със старобългарската традиция и преводите на свещените текстове.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въздаване на справедливост
- въздаване на правосъдие
- въздаване на почит
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
