възкача
[vɐsˈkat͡ʃɐ]
възкача значение:
Какво е възкача? Поставям някого на високо, почетно място (обикновено трон или престол).
1. (официално) Поставям някого на високо, почетно място (обикновено трон или престол).
2. (възвратно) (Възкача се) Заемам престол, поемам върховна власт; изкачвам се на високо място.
- Ударение
- възкачà
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-ка-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- възкача се
- Видова двойка
- възкачвам
Форми на думата възкача 52
- възкачат
- възкачете
- възкачеше
- възкачейки
- възкачел
- възкачела
- възкачели
- възкачело
- възкачелия
- възкачелата
- възкачелите
- възкачелият
- възкачелото
- възкачен
- възкачена
- възкачени
- възкачено
- възкачения
- възкачената
- възкачените
- възкаченият
- възкаченото
- възкачех
- възкачеха
- възкачехме
- възкачехте
- възкачещ
- възкачеща
- възкачещи
- възкачещо
- възкачещия
- възкачещата
- възкачещите
- възкачещият
- възкачещото
- възкачи
- възкачим
- възкачиш
- възкачите
- възкачил
- възкачила
- възкачили
- възкачило
- възкачилия
- възкачилата
- възкачилите
- възкачилият
- възкачилото
- възкачих
- възкачиха
- възкачихме
- възкачихте
Примери за използване на възкача
(официално)
- Патриархът възкачи новия цар на престола.
(възвратно)
- Той се възкачи на престола през 893 година.
- Възкачихме се на най-високия връх.
Антоними на възкача
Как се пише възкача
Грешни изписвания: въскача, вазкача, възкъча
Префиксът е 'въз-', като пред беззвучната 'к' се запазва звучността на 'з' в писмената форма, макар фонетично да се обеззвучава.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кача
Префикс 'въз-' (движение нагоре) + глагол 'кача' (поставям нависоко).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възкача на престола
- възкача се на трон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.