възклик
[ˈvɤsklik]
възклик значение:
Какво е възклик? Възклик е израз на силно емоционално състояние, като радост, изненада, surpriza, страх или гняв, изразяван чрез гласов извикване или вик. Може да бъде и вътрешен, невъзклик, когато емоцията не се изразява чрез гласов извикване, а чрез мисли или чувства. Възкликът може да бъде и форма на изразяване на емоцията чрез писмени знаци, като възклицателния знак (!).
1. Възклик е израз на силно емоционално състояние, като радост, изненада, surpriza, страх или гняв, изразяван чрез гласов извикване или вик. Може да бъде и вътрешен, невъзклик, когато емоцията не се изразява чрез гласов извикване, а чрез мисли или чувства. Възкликът може да бъде и форма на изразяване на емоцията чрез писмени знаци, като възклицателния знак (!).
- Ударение
- въ̀зклик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-клик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възклики
Как се пише възклик
Грешни изписвания: въсклик, вазклик, възклйк
Пише се с з в представката въз-, въпреки че фонетично се обеззвучава пред 'к'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кликам
Образувано от представка 'въз-' (нагоре/из-) и корен 'клик' (вик, зов). Свързано е с глагола 'възкликвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- радостен възклик
- сподавен възклик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
