възликувам
[vɐzliˈkuvɐm]
възликувам значение:
Какво е възликувам? Изпитвам и изразявам бурна радост, тържествувам вследствие на успех или щастливо събитие.
1. (книжовно) Изпитвам и изразявам бурна радост, тържествувам вследствие на успех или щастливо събитие.
- Ударение
- възлику̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-ли-ку-вам
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на възликувам
(книжовно)
- Народът възликува при вестта за победата.
- Сърцето му възликува от надежда.
Синоними на възликувам
Как се пише възликувам
Грешни изписвания: възлеувам, вазликувам, възлйкувам, възликовам, възликувъм
Пише се с представка въз- (пред звучна съгласна).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:likovati
Представка 'въз-' + 'ликувам'. Коренът е свързан със старобългарското 'ликъ' (хор, събрание, танц).
Употреба
Чести словосъчетания:
- душата ми възликува
- целият град възликува
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
