възлюбване
[vɐzˈʎubvɐnɛ]
възлюбване значение:
Какво е възлюбване? Актът на обикване, на зараждане на силна любов към някого.
1. (поетично/религиозно) Актът на обикване, на зараждане на силна любов към някого.
- Ударение
- възлю'бване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-люб-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на възлюбване
(поетично/религиозно)
- Това бе моментът на тяхното съдбовно възлюбване.
- Възлюбването на ближния е основен християнски принцип.
Антоними на възлюбване
Как се пише възлюбване
Грешни изписвания: възлубване, вазлюбване, възлюбвъне
Пише се с ю след мекото 'л'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:любя
Архаично/книжовно образувание от глагола 'възлюбвам' (представка 'въз-' + 'любя').
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
