възлюбя
[vɐzˈlʲubʲɐ]
възлюбя значение:
Какво е възлюбя? Започна да изпитвам силна любов към някого; обикна силно и възвишено.
1. (църковно / поетично) Започна да изпитвам силна любов към някого; обикна силно и възвишено.
- Ударение
- възлю́бя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-лю-бя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- възлюбвам
Форми на думата възлюбя 52
- възлюбят
- възлюбете
- възлюбеше
- възлюбейки
- възлюбел
- възлюбела
- възлюбели
- възлюбело
- възлюбелия
- възлюбелата
- възлюбелите
- възлюбелият
- възлюбелото
- възлюбен
- възлюбена
- възлюбени
- възлюбено
- възлюбения
- възлюбената
- възлюбените
- възлюбеният
- възлюбеното
- възлюбех
- възлюбеха
- възлюбехме
- възлюбехте
- възлюбещ
- възлюбеща
- възлюбещи
- възлюбещо
- възлюбещия
- възлюбещата
- възлюбещите
- възлюбещият
- възлюбещото
- възлюби
- възлюбим
- възлюбиш
- възлюбите
- възлюбил
- възлюбила
- възлюбили
- възлюбило
- възлюбилия
- възлюбилата
- възлюбилите
- възлюбилият
- възлюбилото
- възлюбих
- възлюбиха
- възлюбихме
- възлюбихте
Примери за използване на възлюбя
(църковно / поетично)
- "Възлюби ближния си като себе си."
- Той възлюби отечеството си повече от живота си.
Антоними на възлюбя
Как се пише възлюбя
Грешни изписвания: възлюбя, вазлюбя
Представката е въз-, а коренът люб.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възлюбити
Стара книжовна дума, съставена от представка 'въз-' (за начало на действие/извисяване) и корен 'люб-' (любов).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възлюби ближния
- възлюби бога
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.